Автор: Милена Върбанова  Бях си наумила да изгледам поне и втория епизод

Автор: Милена Върбанова 

 

Бях си наумила да изгледам най-малко и втория епизод от сериала " Войната на буквите ", който ще бъде излъчен неделя - на следващия ден вечерта - преди да опиша усещанията си от началото на кино лентата. Но неколцина другари ме подтикнаха да го направя още в този момент - въз основата на първия епизод. Той, несъмнено, е изключително значим, тъй като от неговото качество зависи дали феновете на Българска национална телевизия ще превключват на различен канал след новините в неделя вечер или с неспокойствие ще чакат идващите серии.

 

Талантливата творба сграбчва фена още с първите фрагменти - и назад, неприятната го отблъсква още в началните подиуми.

 

Бог ми е очевидец, че имах откровеното предпочитание да напиша позитивна критика за някой от основаните в последно време български исторически филми, гръмогласно рекламирани в медиите. Но продукцията е отчайваща. Подир квазимодото на Максим Генчев, Българска национална телевизия разповива пред очите ни пелените на още едно недъгаво недоносче.

 

Някога в Камено поле, Врачанско, селото на моя татко, през днешния ден изцяло циганизирано, в което са останали десетина осемдесетгодишни българи на доизживяване, само че което в миналото бе чист извор на старинна българска тирада, изгубена в другите елементи на региона и на България, съществуваше славният глагол " да опърпелкям ". Баща ми към момента го използва в метафоричен смисъл и на смях. Първоначалното значение на това антично слово е " да настойчивост чушки ", да ги поопърля, да ги овалям надве-натри в жарта, печени-недопечени. Но каменополци, известни като безмилостни присмехулници, бяха вложили в него необикновен смисъл. Те се сговаряха да " опърпелкят " попревтасалите - " заодили се " ергени и моми - тоест небрежно да им намерят еш, младоженец или булка, без да пробират, през куп за грош - единствено и единствено да ги трансферират в кюпа на към този момент женените, " да ги отметнат от грижа ".

 

Тъкмо по този метод днешните нашенски кинаджии са решили " да опърпелкят " цялата българска история. Първият епизод от " Войната на буквите " ми припомня илюстрация от букварче за първо поделение.

Нищета духовна, материална и всяческая мизерия. Детско-юношеско приключенско филмче със шеговит привкус на инцест - връзките сред царицата и брат й Сурсувул, недокументирани на никое място в историческите извори, очевидно дан, платена на наложителния за нашата ера неолиберализъм. Не съм чела книгата на Людмила Филипова и не мога да кажа дали крайната първичност на разговора се дължи на литературната основа или на сюжета, само че репликите на героите са заимствани от словесния боеприпас на сегашните прогимназисти.

 

Авторката Филипова минава за познавач в езотеричните учения ( съгласно рекламите на романа й ), само че езотериката мъчно се съчетава с пошлостта.

 

Вече четох мнения за невежественото амбиентиране на историческия сюжет, за мизерната сценография, за комичните псевдоисторически атрибути. Създателите би трябвало да прочетат най-малко два реда от " Шестоднев " на Йоан Екзарх, описващ величието на Симеоновата столица Велики Преслав и разкоша на царския дворец, който е могъл да съперничи по искра с двореца на византийския император. А вместо това във филмчето текат фрагменти с безразсъден тапет с погрешно изрисувани тухли, порти от нескопосано сковани дъски със зирки сред тях - които би трябвало да съставляват чертога на владетеля - и някакво дървено бунгало или съветска избушка в тайгата - като част от " столичния фон " на Първата българска страна.

 

Препоръчителни са сценките " В кръчмата ", в която леките моми друсат маане ( липсват единствено пилонът и стриптизьорката ), " В Магнаурската школа ", по чийто стъпала се организират образователните занятия " съвсем като в древността ", само че във кино лентата кулисите припомнят по-скоро селско даскало - и " цариградските улици ", по-мизерни от " трущобите " в Бурунди. Средновековие, да! - само че в главите на сценариста и режисьора!

 

Много се смях и на неуместния театрален и режисьорски щрих, в който Боян Магесникът, съпроводен единствено от един бодигард ( очевидно заради липса на статисти и коне ), влиза в Константинопол и първото лице, което инцидентно среща в града, е василевсът Роман Лакапин, накачулен с корона и всички императорски регалии. В Преслав наставникът на престолонаследника Петър и княз Боян - към този момент брадати мъже - ги учи на елементарна аритметика. Колкото до белия лист, на който Черноризец Храбър бе написал " О писменех ", той наподобява на общоприет лист формат А4, нежели на пергамент. За перуката на Деян Донков - Симеон - даже не ща да загатвам.

 

Едно от най-злополучните неща в тоя кинаджийски субпродукт е още веднъж дървената декламаторска актьорска игра. Героите се гневят и страдат, само че прекомерно " наужким ", актьорските гласове и лица са студени, равнодушни. Никакъв ентусиазъм не идва от сърцето. Няма покритие сред историческата персона и екранния й аватар. Липсва аура, харизма. И още веднъж - незначителни, оскъдни физиономии. Това е образът на актуалния българин и на бездарното му актьорско съсловие. Днес ние сме грозни, тъй като са грозни и смачкани душите ни. А в остарели времена българите са били чудно красиви. Всъщност - до наскоро.

 

Защо все едни и същи артисти са абонирани за основните функции във всички филми? Толкова ли безбрежно е " амплоато " им? Или - както постоянно - става дума за " осъществяване на доходи " от " наши хора "? Не може един и същи артист през вчерашния ден да се превъплъщава в " мутра ", а на следващия ден - в благородник. Дори и в това е необходим карантинен период, минимална хигиена.

Като съпоставям участниците във " Войната на буквите " с подписалите се в отбрана на Велислава Кръстева в Народния спектакъл, неизбежно ми хрумва, че работните задължения идват при тях по линия на " незнайна политическа мощ ". А другите артисти стоят незабелязани и безпарични. Наистина съм удивена какъв брой надълбоко е навлязло Движение за права и свободи в кино- и театралните среди, до момента в който съм била в емиграция. 

 

Защо кинотворба, която би трябвало да внушава горделивост българска от най-величавата ера в историята на нашата държавност, провокира единствено несръчен смях и оскърбление? Защо се финансират единствено " планове " на нечии храненици и некадърници?

 

Тази подигравка с историята и изкуството няма да бъде прекъсната, до момента в който българската страна не вземе в ръцете си културната политика и тактика. Говоря за бъдещата самостоятелна българска страна, която ще възкръсне - сигурна съм в това! Сега нямаме страна или в случай че имаме някакво сходство на държавно образувание, то не е българско. А филм за епохата на Симеон Велики и неговите наследници, може да бъде основан и финансиран единствено с всенационални старания и общодържавни средства. Финансирането на недоносчета " на парче " е предупреден неуспех. Разхищаването на пари - за облагодетелстване на бездарници в " мътна вода ", е закононарушение. Резултатът ще е единствено " опърпелкяне " на всичко свято за българския народ.

 

Източник:

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !